Да пиша е единствения начин да забравя..

Да пиша 

да те изпиша

да ме четеш 

и да ме изчетеш

и да ти омръзне 

до втръсване

да се вбесиш

и да ме намразиш

че всичко което сме имали

е публично достояние

че всички знаят всичко

че вече не е само наше и лично

че сега принадлежи на масите

които воайорстват пред екраните

че продължавам да ти напомням 

за себе си и за нас

и да те отклонявам 

отново и отново 

от теб 

да пиша е единственият начин

да забравя

единственият начин 

да не спирам да си спомням

защото ти си част от мен

колкото аз съм част от себе си

да чета и препрочитам

нашите истории

изписани под моите пръсти

за да давам живот 

на вече несъществуващото

за да бъде завинаги 

част от вселената

а вселената

да ми отговори със същото

да изпрати думите ми 

на другия полюс

да вдъхнови 

друга любов

да създаде 

паралелно обичане

на двама души

които 

да се имат

да се пишат

защото това би означавало

че не всичко е било напразно

че не всичко е изгубено

щом може да бъде намерено

отново

някъде

от някой 

друг.

ПП: На някой, за когото е написано. На всички, които ще го прочетат. На всички, които ще напишат техните истории. На някой, който искам да го прочете на глас.

-Вики Вика, 4.10.2017

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: