19-ти Май

Съботата в която

беше лято

на деветнадесети май

когато 

забравих за света

и че всичко има край

на тротоара пихме бири

пяхме и редяхме рими

истински и преоткрити

гледам те и вярвам във очите ти

в които

зеленото се отразява

толкова ярко

като нарисувано с четка

да не забравям този миг

направих мислена отметка

залез от тераса 

на отдавнашен приятел

витоша сред тишината

между наздравици

за живота от нещата

обяснение в любов

заради тяхната любов

и живота нов

напълно трезва 

но пияна от вълнение

счупено легло

и малко размишления

тръпка и усмивка

толкова истински щастлива

в утрото когато 

лятото отмина

двадесети май

реалността напира

и слагам край

прости ми..

-Вики Вика, 22.05.2018

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: