м о н о л о з и /3/

в тези неделни следобеди, в които зимното слънце се опитва да ви измами, че е пролет и вие се оставяте да бъдете въвлечени в заблудата, защото лъжата е по-красива от реалността, паркът е най-доброто място, на което можете да се насладите на химерната представа за това кои искате да бъдете, докато сте тези, които сте.

и аз съм част от пейзажа, който никога няма да остане в историята, защото нищо извънредно не може да се случи в един неделен следобед.

свалям слушалките, за да мога да отключа всичките си сетива, които да ми помогнат да се загубя напълно в усещането за безвремие.

и тогава започва да се случва.

те ме поглеждат как дърпам уж небрежно от цигарата си, съжалявайки за всичко, което вече няма да имат, бутайки количките на децата си, изпиват ме с очи и тази вечер ще изтрият спомена за мен и за миналото, което няма никога да се върне, със салфетка, напоена с всичките им желания, които не смеят да признаят на съпругите си и ще пуснат водата на тоалетната, за да отмие нечистите им помисли. 

аз ги поглеждам, дърпайки уж небрежно от цигарата си, знаейки, че те виждат единствено краката ми и не поглеждат по високо от гърдите ми, затова не успяват да уловят тъгата в очите ми, която ги изпраща със сбогом за бъдещето, което няма да имам. 

жените им ги подхващат малко по-здраво под ръка, когато се разминаваме, мятайки ми един от онези ревностни и заплашителни погледи , които казват „дори не си го помисляй“, докато тайно завиждат на свободата ми или пък ме съжаляват. 

за миг целият живот, който им предстои, се прожектира в съзнанието им на забързана лента. за миг нервно изцъкват с език, правят някоя малка забележка, стисват смешно устни, впиват отчаяно поглед в другия, ровят из чантите си, без да търсят нищо конкретно, някой забравен нервен тик се обажда, за миг напрежението от снощния уж уталожен скандал аха да отекне в пространството гръмогласно..

и после разговорите им продължават също така уж небрежно, както моето дръпване от цигарата.

искам да ви изкрещя, че вие сте най-щастливите хора на света точно тук и сега и просто трябва да го знаете, вие сте късметлии и аз нямам абсолютно никакво значение. 

отминавам ви и ви оставям във вашия свят с вашите радости и проблеми, потъвайки в себе си, загръщайки дългите си крака с палтото, защото знам, че зимното слънце, което се прави на пролетно, е измамно.

скривам се в шала си от вашите погледи , които не са предназначени за мен, защото вие не ме виждате истински, защото сте погълнати от себе си. 

защото аз съм тази, която ще заспи със спомен, невъзможно да бъде изтрит със салфетка и изхвърлен в тоалетната, защото е спомен за нищо неслучващото се в този безсмислен неделен следобед, когато съм просто ням свидетел на съвсем реалната представа за това кои сте, докато искате да бъдете онези, които не сте. а вие сте по-красиви и по-истински от всяка заблуда, която чифт крака и уж пролетното слънце могат да ви предложат. а аз съм просто пейзажа, който ще се размие в съзнанието ви и ще остане само празния поглед, който зяпа в тавана, преди да затвори страницата на февруарския зимен следобед.

-Вики Вика, 18.02.2018

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: