Еднa човешка вселена

Ето ти плаж и море

и замък направих

като малко дете

ето два гларуса

точно прелитат над мен

и грачейки взимат си сбогом

с юлския ден

ето русалка по монокини

да те топли

в студените зими

ето маранята която

се слива

с хоризонта

уморено щастлива

ето чадъри и хора

всеки с своя любов и тревога

и на морето

точката най-далечна

невидима с просто око

към която през рамо поглеждам

и сърцето ми се слива с нея ведно

ето ти пясък и ето гора

подарявам ти залез

и какво от това

и ето пътувам

в морски спомен облечена

и ето изгубвам се в синьо-далечното

и оставям следа на брега

заличена

от нехайна вълна

ето ти снимка във думи

и прозорец да надникнеш в ума ми

една вселена човешка

не бих го нарекла грешка

щом точно

чета по небето

тайните символи

които крие сърцето

и ето ти плаж и море

и ето те теб: невинно хлапе

строим кули пясъчни

и се държим за ръце

докато вълните

галят нежно брега

и рушат безвъзвратно

мига..

-Вики Вика, 6.07.2019

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: