“So pocht das Schicksal an die Pforte”

/на майка ми/

Твърде много си повярвах

че късметът е на моя страна

ето че с един плесник

съдбата ме свали

на твърдата земя

подавам си другата буза

готова съм да понеса

на живота камшичния удар

свеждам смирено глава

твърде много си вирнах носа

историята винаги се повтаря

когато си щастлив

забравяш за всички болки

далече е пропастта

далече е делникът сив

и нищо не може да помрачи

светлия взор на твоите мечти

няма как да е иначе

а трябва

да бъдеш нащрек

да паднеш от високо

най-много тежи

но не забравяй

че утре отново ще полетиш

това е баланса

редуват се черно и бяло

днес си долу

утре си на върха

и няма да е все така

нищо не е вечно

нито тъгата

ни радостта!

Благодаря ти, мамо

че ми припомни

от къде тръгнах

и накъде да вървя;

прощавам ти всичко

даже забравих!

Не е ли това любовта..

Идва зима..

Време е

за изравнителната сметка

на топлата вода..

Така съдбата

чука на вратата

ще й отвориш ли

или ще заровиш

глава

във пръстта?

-Вика Вика, 20.09.2017

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: