Честит Рожден Ден на мен

ПИСМО ОТ 25-ТАТА ЗА 26-ТАТА:

Ако искате история с факти и логика, по-добре не продължавайте да четете. Ако искате история, в която да откриете герой, с когото да се асоциирате, това не е вашата история. Това е моята история. Всъщност дори не е история, а страница от ненаписания, но изживян дневник на моя живот. И ще говоря за себе си, защото искам. И защото имам рожден ден и това си е моят ден. И да, защото съм егоцентрична. И все пак ако изберете да останете до последната спирка на това пътуване заедно с мен, може и да бъдете изненадани. Защото животът винаги се случва неочаквано, докато си кроим други планове.

Малко ретроспекция – миналия януари беше един от най-гадните и най-хубавите месеци в живота ми. Бях направена на пълна глупачка от човек, който колкото и пъти да ме беше лъгал, така и не успях да спра да му вярвам. Бях безкрайно наивна и за пореден път бях измамена и разбира се останах безкрайно разочарована. Същевременно открих нов приятел. В болката, когато е споделена, се ражда любов. Тя все още е част от живота ми, година по-късно. Благодаря ѝ! За всичко! Тя знае!

Януари 2017-та беше затваряне на стара страница, макар и с огромно закъснение. Беше и отваряне на нова, напълно неочаквано и без предупреждение.. се влюбих. Няма да се впускам в подробности, всеки го е преживявал, знаете за какво говоря. А и съм изписала тонове думи по тая тема. Беше магично. И най-вече нелогично.

После всичко свърши. Тихо. Без удивителни, но с достатъчно многоточия. Свърши фактически. Но не и емоционално. Поне не и нелогично дълго време. И все пак накрая затворих още една страница. С безкрайно чиста съвест и чувство на освобождение и вътрешна лекота. Готова съм да пристъпя в двадесет и шестата.

25-тата беше много добра, въпреки лошото, беше по-добра, отколкото някога съм се осмелявала да си мечтая. Всичко беше на макс. Всичко беше в огромни дози и с гигатнски шепи грабех от всеки миг. Беше удовлетворяващо.

Имаше няколко десетки първи пъти, част от които все още мега много ме усмихват:

– литературно четене на собствената ми книга – което не би могло да бъде факт, ако същия този януари приятелите ми не се бяха случили и не го бяха случили..няма да се уморя да им благодаря!

– 1 месец в друга страна – Ешпейн, бейбе..няма кво повече да добавя!

– извадена ръка, дясна да му се не види! – което неизбежно доведе до следващото

– осъзнаване на вътрешна сила, за която не съм предполагала, че притежавам.

– скок с парапланер. – еми доста яко, няма да ви лъжа 😃

– лодка в открито море ..и алкохол на корем – очаквано добра комбинация!

– ръководене на проект, в който вложих и все още влагам цялото си сърце. – сдружение 365 – завинаги моето второ аз!

– прекрачване на няколко морални граници, чиито последствия завъртяха низ от усложнения в личен план. – хм..тук bottom linе-а би бил малко по-дълъг 😃

Списъкът продължава, но другите точки са за на 4 очи, много ром и малките часове на денонощието.

Открих още един нов приятел. Отново в болката, тоя път физическата. Отново остана част от живота ми. И ѝ благодаря! Тя знае!

Между мега яките неща, имаше и стандартните разочарования.

Имаше много алкохол, имаше много физическа близост, по-малко и все пак по-незаменима емоционална, имаше много късмет и неочаквано добри подаръци от съдбата, няколко малки лични победи, няколко малки лични провали.

Имаше много искреност и изправяне срещу себе си, честност в отношенията, смелост да отворя сърцето си.

Както винаги, не съжалявам за нищо. Добавях парчета към пъзела на собсвеното си Аз и махах вече ненужни такива, сглобявайки някаква форма, която да ми приляга. Най-важното ми откритие е, че искам да приляга на мен, не на нечии други стандарти. На последното още се уча.

На 25 се почувствах много по-интернационална и част от света, както никога до сега, въпреки че от 6 години, светът идва при мен, в София. За пръв път обаче аз отидох при него. Беше невероятно. Искам да продължи.

Пак сме януари, тоя път ще ставам на 26. Изненада..не мисля.

25-ият ми рожден ден беше велик. Благодарение на най-безценното в живота ми – моите приятели. И тук вече идва изненадата..

На 26-ия си рожден ден искам просто да благодаря на приятелите си, тихо и смирено. Или шумно и крещейки..все пак не мога да изневеря на себе си.

За първи път не искам да направя събитие за себе си, на което аз съм центърът на вниманието. За първи път не искам да съм фокус и съвсем неводена от егоцентризма си, искам да направя събитие за тях. За вас! Защото вие сте ми всичко. И съм най-щастливият човек на света, и всички лични победи, кариерни върхове, мъже, жени, места и не знам още какво, не означават нищо без вас! Вие сте най-голямото събитие в живота ми!

Вие сте щастие. А аз се разливам в любов, всеки път, когато съм с вас – в мислите си и най-повече на живо, разбира се.

Така че за първи път, откакто се помня, няма да празнувам рождения си ден. Ще празнувам нещо много по-голямо от мен самата. Ще празнувам вас. Благодаря ви, че ви има! Дори не винаги да ви го показвам, аз безкрайно много ви обичам! Аз съм щастлива, защото ви има. Всичко друго е вятър!

За 26-тата си година си пожелавам повече да сме заедно! Повече да се радваме на живота заедно! Да го празнуваме! Да се споделяме и откриваме!

ПС: Честит Рожден Ден на мен!

ПС 2: Всяка прилика с действителни лица и събития НЕ Е случайна!

ПС 3: Наздраве!

-Вика Вика, 16.01.2018

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: