Разказ за едно вълшебство

Израел е олицетворение на всичко, в което вярвам, всичко, което искам и всичко, което съм.

Място, на което се чувстваш като у дома си, въпреки че не си представяш съвсем да живееш там.

Някъде, където не си предполагал, че ще се озовеш, нещо далечно и непознато, и в същото време толкова близко до теб и твое.

Четири квартала на три религии, събрани в сърцето на стария град. Мирис от близкия изток и цялата му палитра от цветове в десетките магазинчета в арабския квартал, където да не се пазариш за цената би било обидно. Сградите от един и същ камък, който така и не запомних точно какъв е, но се спирам на пясъчна скала, в еднакъв стил и в стария, и в новия град, които носят спомена за всичко, което е било и всичко, което някога ще бъде.

Църквата “Божи гроб”, за която се вярва, че е изградена на мястото, на което Христос е бил разпнат и погребан. Една такава каменна постройка, която на пръв поглед не се различава по нищо от всички останали наоколо, превърнала се в туристическа аткракция за хиляди хора. Влизаш в нея и се предполага, че трябва да се почувстваш одухотворен и да се доближиш до Бога. Влизаш в нея и разни хора те бутат, защото всеки иска да си проправи място и да се помоли. Чакаш на опашка повече от час, за да може и ти да влезеш в гроба, и ти да се помолиш, и да се докоснеш до това свято място. Миг след като си коленичил, свещеник започва да ти подвиква да побързаш с молитвата и отброява секундите, които ти остават, подканвайки те съвсем нелюбезно вече да приключваш, защото и други хора чакат на опашка да се помолят, ти да не си единствен и уникален, че ще си се молиш, колкото време си искаш. “Faster, faster, finish!” се превръща в реплика, която ще спрягаме по всякакви поводи, смеейки се с цяло гърло, докато ни заболят коремите. Но в този миг не ми е смешно, не ми е смешно и когато паля свещите си и същият припрян свещеник ги гаси и ми ги бута в ръцете, защото съм ги сложила в свещник, отреден за по-голяма свещ, а моите три малки свещи нямат място там. Излизам от най-свещеното място за християните, без да съм съвсем изненадана и все пак с лек горчив привкус, за да се озова от отсрещната страна в друга постройка, за която по-късно разбирам, че е гръцки манастир, където монахинята ме посреща с думите – “За тази вечер приключихме, но на сутрешната молитва ще се помоля за теб, кажи ми твоето име.” И в тъмната тишина виждам жена, която е много по-близо до Бога на място, което е абсолютно празно, защото всички са се стекли в голямата всеизвестна църква на Божи гроб. Срещайки погледа си с нейния, изричам името на майка си, без да мисля, чувствам се свързана с този манастир, за чието съществуване не съм подозирала, очите ми се пълнят със сълзи и знам, че съм на истинския Божи гроб, който се намира на 10 метра от действителното място, според източниците, но е в пъти по-божествен! И съм щастлива!

Десетина минути по-късно се озоваваме в еврейския квартал и срещу нас се открива гледка към Стената на плача, част от втория храм – свещеното място на евреите. Тук хората не плачат. Напротив. Те са усмихнати и щастливи. Шабат е. За нас е просто петък вечер. Празник е. За юдеите. И въпреки че нямам принадлежност към тази религия се чувствам по-свързана с нея, отколкото някога съм се чувствала към християнството. Мъже и жени от всякакви възрасти са се събрали на площада и пеят и танцуват. Особено мъжете. Играят своебразно хоро, хванали са се за ръце и празнуват живота, възхвалявайки Йерусалим. И са най-щастливите хора, които съм виждала. И се изпълвам с прилив на енергия и радост, и се чувствам свързана с тях и с вселената, докосвайки се до техния Бог , който всъщност е Бог на всички.

Половин час по-късно пием бира на улицата, защото в най-свещения град на света това е напълно прието. Слушаме националното радио ГалГалац и си подвикваме весело.

На следващия ден сме на улицата и празнуваме победата на Израел на Евровизия заедно със стотици щастливи  израелци. Пия малък ром за 45 шекела, които се равняват на 22 лева, защото веднъж се живее, мамка му, и ми е щастливо и празнувам живота! 

Стари приятели, които откривам по нов начин. Нищо вече не е същото, но пак си е такова, наше си, споделено и сърцето ми ще изхвръкне от толкова емоции и думите ми не стигат да опиша това, което чувствам.

Гей бар в най-религиозния град в света! Пълно е с хора! Всяка трета песен е “stupid boy”на победителката в Евровизия, подскачаме и пием бири. Някакво момиче ме сваля. Аз съм в Азия! Наздраве! По още една бира!

На път за хостела около 3 сутринта, пеем “twist and shout”, променяйки думите, така че да паснат на нашия нов саундрак – “shekela baby”, танцуваме на “моме калино”, намираме книга, обяснявам ви се в любов, защото съм влюбена в този миг, който няма да се повтори, който е толкова откраднат, колкото само един истински щастлив миг от НЕреалността може да бъде, но го запечатвам завинаги в сърцето си. Допиваме на стълбите в хостела, твърде пияни сме, за да ни се получи нормално селфи. Доказателството ще остане само в паметта ни.

Наемаме си кола, по пътя галим камили, озоваваме се в пустинята, пред нас се открива спираща дъха гледка от крепостта Масада към пясъчните планини наоколо и към Мъртво море. Гледаме филмче за историческото значение на крепостта и се заливаме от смях на нелепия актьор, който се опитва да внесе драматизъм с церемониално няколко секундно мълчание и сега се питаме :”What will be your choice?”.

Пием бири, които помагат за снощния махмурлук на крепост, която римляните са успели да превземат с много зор и без всъщност да успеят да превземат евреите, които посягат на живота си, въпреки че в тяхната религия той е най-висша ценност, за да се спасят от посегателството на друговерците.

Очите ни вече не могат да насмогнат на уникалните гледки и затова къде случайно, къде не съвсем, се пълнят със сол от Мъртво море и се затварят, и започват да ни болят. Най-соленото море на света, което всъщност е езеро, “ни е враг” и ни кара да излезем бързо от него, за да се измием и да можем да прогледнем отново. Посрещаме залез на плажа, абсолютно необезпокоявани от света, който продължава да се случва някъде. Но не тук. И не сега. Цветовете са бебешки, нежни и галят сетивата, докато море, небе и планина се сливат в едно.

Имам невероятния късмет всичко това да ми се случи, благодарение на приятелството си с човек, който просто иска да сподели с нас всичко, което знае, ама наистина всичко! А той знае много, ама наистина много! И прегръщайки го на летището за довиждане, искам да му изкрещя, че никога няма да мога да му се издължа за най-невероятния подарък на света! И се надявам той да знае колко много означава всичко това за мен!

4 дни след началото на едно немечтано приключение съм обградена от зеленина в родния си град и мирише на пролетен дъжд. Пием бира в “Малките неща” и си мисля за всички малки неща, които се случиха и колко големи са всъщност те.

“3d mapping-а” на сградите на главната улица с единствената трамвайна линия в Йерусалим, хлебарницата – клек шоп, в арабския квартал, люлката на покрива на хостела, от която ми се завиваше свят, като ви гледах, черните евреи, “twist and shout” в колата по ГалГалац, открадната щипка за въглени за наргиле от бара на веселата уличка, вафлата, която ми купи, въртележката с кончета, която прескочихме, отдавна след като вече е била затворена, връщането към едно щастливо и свободно време с много други малки неща, отдавна след като вече е отминало ..

Израел е спомен на всичко, което е било и пожелание за всичко, което може да бъде. Празник на живота заедно. Откраднат и подарен. Върнат ни отново, за да ни събере и да ни слее с нещо много по-голямо от самите нас чрез няколко малки жеста, случки, места, чрез любовта..

Благодарна съм! И щастлива! Тук и сега! А утре нека не е същото! То пак ще бъде наше си и истинско!

-Вики Вика, 15.05.2018

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: