Без звук

Ти не разбра

че аз те видях

през оградата телена

ти беше вглъбен

в твоя свят

а пък аз

в профила ти

зареяна

като лист затреперих

и вятъра сякаш

отнесе към теб

едно (не)поискано чувство

и ти ход забави

като че нещо забравил

и да го хванеш протегна

към нищото пръсти

само миг колебание

и после отново

сви в джоба юмрук

един миг обаяние

запечатан във думи

без звук

ти продължи

аз останах

без да знаеш

в очакване

точно тук

добре че беше

оградата телена

и нейната крачка уверена

за да не се срещнем с тази вина

че можеше заедно днес да вървим

от една и съща страна..

-Вики Вика, 21.05.2020

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: