ден като ден

Събуждам се

с неясни мисли

и неопределен копнеж..

навън е есен

и листата ми шептят

излез..

аз избирам да не слушам

и затварям всички щори

изключвам телефона си

със света не ми се спори..

отварям бира

докато кафето изстива..

и съвсем забравям всички

обещания планове грижи

чужди и лични..

в мрака на съботната светлина

с неясни мисли

и неопределен копнеж

протягам ръка..

не, не ми се излиза

и обичам чорлавата си коса..

не разбираш ли

не мога да дишам

и не е от вируса

задушавам се в самота..

болката сладка

така ми прилича

като невинно момиче

готово да го обичаш

но незнаещо как да поиска

остави ме сега..

просто да полежа

есента и без мен

ще пее своята тъжна песен

нека просто е събота

ден като ден

с неясни мисли

и копнеж неопределен..

-Вики Вика, 7.11.2020

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: