забравих…

От толкова много животи

за другите

забравих какво е живот

и сега се уча

да стъпвам

и дишам

за пръв път кислород

боли ме, разбира се

но то е така с обичта

и протягам към себе си

плахо пръсти

да излекувам раната

в свойта душа

съжалявам за някои

казани думи

за други неизказани неща

и че без да искам

съм наранила

най-близките ми на света

и все пак аз обичам

и това ме прави човек

понякога правя грешки

вината си изгарям на свещ

прости, ако искаш

аз все още нямам сили

на себе си сама да простя

но мога тихо да слушам

сърцето ти как шепти ми

и мъничко топлина

да ти подаря..

-Вики Вика, 17.11.2020

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: