Очите ми парят

Очите ми парят

от сълзи

отдавна стаени

за всяко нещо

си има време

[сега го отнася възглавницата

на нея хич не й дреме]

свалям маските

една по една:

на приятел..

служител..

жена..

дъщеря..

оставам

гола

тиха

сама

[спри да ревеш

ми казва гласът

няма да слушам

не и тоя път]

аз съм

пустиня

пресъхнала

нощ във деня

аз съм

тънкото

стържещо

тъпо

острие

и режа душата си

парче по парче

после край

и някакви надписи

които никой не чете

прах при праха

пепел при пепелта

в началото бе Словото

не можах да го разбера..

-Вики Вика, 27.02.2021

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: