Голямата книга

Голямата книга е като голямата любов. Ако искаш да вярваш в нея, разбира се. Може да я наречеш и голяма среща, ако държиш да си буквалист и все да си ми на контра..Все пак за някои неща сме съгласни. Знаем, например, че ще има край. Не знаем точно кога и как, но ще дойде, защото така трябва. Не заради писаните и неписани закони от някой друг. Сами душите ни са го преднаписали. Други уроци имат да учат, пътища да извървят, на други души да помогнат. Но не можеш да извърнеш поглед от Голямата среща, въпреки предначертания й край. А може би точно заради него, едновременно искаш да спреш да четеш, защото е толкова хубаво, че искаш да го задържиш завинаги, и не можеш да спреш да го правиш, поради същата причина, въпреки че това те доближава все по-безвъзвратно към финала. Да попиваш всяка дума, дъх и жест, да се усмихваш, да се просълзяваш, повече да чувстваш, по-малко да мислиш. Ред, след ред, ден след ден. Интензивността на всеки миг изостря сетивата ти до взрив. Светлината е толкова ярка, че очертанията за време и пространство, които оформят последната точка, избледняват безмилостно. И все пак знаеш, че идва. Боли те. Но ти е хубаво. Няма миг, в който да си кажеш – в повече е. Поглъщаш свръхдози от Голямата Среща. Чета тая Голяма книга и изживявам отново любовта ни, срещата ни, де, извинявай! Далечна е и все пак някак близка. Завинаги ще бъде такава. И просто ще е. Безвременна. Непреходна. Тук и сега. И винаги. След режисирания от мен край, защото беше единственият, който можех да контролирам в урагана от чувства, който се завъртя през последните няколко години и единственият възможен такъв, ми се струва понякога, че всичко съм си измислила. Голямата книга ме връща, без да иска, към теб. Оставя ми тишината на знанието, че е истина. И благодарността към душите ни, които не предадоха себе си. Те имаха нужда от тая среща. Тая книга беше написана преди началото на времето и ние нямаше как да не я прочетем заедно. Безкрайно чисти и искрени. Без лъжи, нито към себе си, нито към другия. Без излишни клишета, фойерверки и зрелища. Дъх по дъх, дума по дума.. и някои многоточия. Когато две души се срещнат, просто е истинско. Не е липса и нужда. Няма нужда от вричане. И е много повече от привличане. Има чувство на правилност. Среща. Прислоняване. Тишина. Верни на Голямата среща и на избора, който душите ни са направили, с уважение и разбиране, и съзнаване. И без мелодраматизъм спускаме завесите, затваряме Голямата книга, слагаме край. Няма друг спектакъл, драги. Но душата ми, ако искаш да знаеш, е щастлива, че е познала твоята душа и че е вдишала и издишала чрез Голямата книга глътка въздух – свобода, тишина, любовта.

ПС: на Мария Лалева и най-голямата книга; и на най-голямата среща, която няма нужда да наричам поименно

-Вики Вика, 31.05.2021

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: